Повечето градински култури растат в слабо кисела почва. Ако настъпи подкисляване на почвата, това се превръща в истински проблем за градинарите.
Можете да предприемете няколко мерки за решаване на този проблем, за да зарадвате себе си и близките си с вкусна и здравословна реколта през следващата година.
Как да определим киселинността на почвата
Киселинността на почвата (рН) се отнася до баланса на водородните йони в почвата по скала от 1 до 14. Следователно, рН = 7 характеризира неутралността на почвата, за кисели почви този показател е по-нисък, а за алкални почви е по-висок.
Киселинността на почвата може да се определи по външни признаци:
- повърхността на земята беше покрита с белезникаво-сиво покритие;
- натрупване на ръждясала вода с рохкава кафяво-жълта утайка в жлебове и низини;
- на площадката много бързо растат плевели от хвощ и глухарче.
Много растения харесват кисела почва, например обикновен хедър, блатен див розмарин, нискоцветна осока и други.
Киселинността на почвата може да се определи с помощта на прост експеримент - пуснете оцет върху шепа пръст и вижте: ако има съскане и мехурчета, тогава земята е неутрална или алкална и не се нуждае от варуване, ако няма реакция, тогава почвата е кисела.
Варуване
Варирането на почвата се счита за най-ефективният начин за повишаване на нивото на рН:
- Най-добре е да извършите тази процедура през есента след прибиране на реколтата. По това време почвата е влажна и се поддава на разхлабване.
- За процеса на варуване е добре да се използват вещества, съдържащи калций.
- Количеството на необходимото вещество зависи от вида и киселинността на почвата.
- След оплождането земята трябва да се изрови. През зимата ще настъпи реакция между вар и киселините в земята. В резултат на това почвата ще стане неутрална или леко кисела.
- Торовете, приложени през пролетта, могат да изгорят корените с алкали. За по-късно внасяне на варови торове е по-добре да използвате по-малко агресивна креда или доломит, което е по-добре за пясъчни образувания.
- Лаймът е предпочитан за глини и глини.
- Преди варуване негасената вар трябва да бъде потушена с вода.
- Не варете непосредствено преди засаждането.
- Честотата на внасяне на варови торове зависи от естествените условия и естеството на почвата.
- На парцели, разположени на торфища, както и при голямо количество валежи, варовирането се извършва на всеки три години, а на тежки почви обработката може да се извършва веднъж на седем години.
Дървена пепел
Дървесната пепел е отличен органичен тор, който може да разхлаби почвата и да промени нейната структура.
Той неутрализира прекомерната киселинност на всички видове подкиселени почви.
Нормите на приложение зависят от киселинността, органичните вещества и дали почвата е тежка или лека. На торфени и глинести почви се препоръчва да се добавя дървесна пепел в големи количества.
Съставът на дървесната пепел зависи от видовете дървета, тяхната възраст, място на растеж и др. Съдържанието на калциеви соли може да бъде от 30 до 60 процента, така че количеството пепел, необходимо за торене, е трудно да се изчисли. За пълно дезоксидиране тази норма е 1-1,5 кг на 1 кв. м.
Пепелта се погребва в земята по време на есенното копаене в суха форма.
парче креда
Кредата е много подходяща за дезоксидация на почвата през есента; нежно намалява повишената киселинност. По-добре е да добавяте креда в почвата ежегодно.
Първо трябва да се смачка и да се вкара в земята по време на копаене.
Тарифи за прилагане на креда:
- за кисели почви - 0,7-0,5 кг на 1 квадратен метър;
- за среднокисели почви - 0,3 кг на 1 квадратен метър;
- за слабо кисели почви - 0,2 кг на 1 кв. м.
За съхранение на креда се използват сухи помещения, така че да не се образуват бучки и преди добавянето към земята е необходимо креда да се смеси с почвата, докато стане хомогенна.
Сидерата
В биологичното земеделие дезоксидацията на почвата се извършва с помощта на зелено торене. Този метод ви позволява да правите без използването на вар, креда и други минерални торове, както и изчисляването на нормите на приложение.
Сидерата са растения, които бързо растат зелена маса, а корените им разхлабват земята и подобряват циркулацията на кислород в почвата. След това растенията се окосяват и добавят на капки.
Когато растенията се разлагат, почвата получава липсващите микро- и макроелементи, а също така е наситена с азот.
Едногодишните се използват като оранжерийни производители, по-рядко трайни насаждения. Най-подходящите растения са студоустойчивите, бързорастящи зърнени култури.
През есента по-ефективни са зимните ръж, овес, рапица, бяла горчица, фия.
Когато сеят през есента, сидераторите правят следните промени:
- предпазвайте горния слой на почвата от вятър и изсушаване;
- предпазват хранителните вещества в почвата от измиване от валежи;
- подобряване на аерацията на почвата;
- освобождава почвата от гнилостни процеси и вредни бактерии;
- предпазвайте от замръзване;
- забавяне на покълването на плевелите;
- допринасят за обогатяването на почвата с азот, фосфор и калий.
Когато отглеждате зелени торове, е важно да ги предпазите от пълно узряване и да косите преди да настъпи цъфтежът и размножаването, в противен случай зелените торове ще се превърнат в плевели. Те се косят, когато достигнат височина 25-30 см или директно, когато се появят пъпки.
Оранжерийните производители съкращават подготвителния период за засаждане на ранни сортове зеленчуци.
Зелената покривка на растенията предпазва от парещото пролетно слънце, когато косената служи като мулч, предпазва от краткотрайни нощни студове.
Дърветата също могат да бъдат страхотни сидератори. Това са бреза, елша, бор, габър и бряст. Те понижават нивото на киселинност на почвата до дълбочина около половин метър и в радиус от десет метра.
За извършване на почвени работи трябва да се подхожда компетентно и да се вземат предвид правилата и препоръките за дезоксидация на почвата през есента. Тогава ще получите резултати под формата на подобрено качество на почвата, както и увеличени добиви.
